Има следи и след 80 години: Това наистина се е случило в София
Бомбардировките над България са поредност от набези на британските, американските, съветските и югославските ВВС срещу София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.
Най-известни обаче са тези преди 80 години над София, при които умират хиляди хора, а градът е срутен..
Албумът " Бомбардирана София " запълва една забележителна празнота в историята на столицата, разкривайки скритата анатомия на града, белязана от въздушните удари през 1943-1944 година
Книгата е единствена по рода си у нас, тъй като визира тематика, която заради идеологически аргументи години наред съзнателно е неглижирана от формалната история на България. С дребни изключения, определените над 200 фотографии се разгласяват за първи път.
" Кадрите с руините на изчезнали улици и разрушенията на емблематични за София места и здания вероятно ще ви накарат да потърсите следите от провалите, доста от които могат да бъдат открити и през днешния ден, просто с цел да се уверите, че това в действителност се е случило преди 80 години ", споделя Пейо Колев, който е съставител на албума. Той от години събира, разказва и архивира фрагменти от предишното в уеб страницата " Изгубена България " (www.lostbulgaria.com), написа 24 часа.
В резултат на дневното и нощното нахлуване на София умират 947 души и са ранени 710. До 16 януари 300 хиляди души напущат града.
Няколко дни по-рано е уцелено Народно заседание.
В това време България е съдружник на Третия райх на Хитлер и на прилежаща Румъния.
България е основна спънка за Съединени американски щати да бомбардират петролните рафинерии в Румъния, които са главен снабдител на горива за армията на Хитлер.
Резултатът от офанзивата на бомбардировачите над Плоещ е пагубен за американската авиация. От изхвърчалите 177 бомбардировача едвам 88 се завръщат в базата си. Човешките загуби доближават 660 починали, пленени и безследно изчезнали. Това са най-тежките загуби, понасяни в миналото от американските Военновъздушни сили в една интервенция. Денят 1 август 1943 става прочут като „ Черната неделя “ измежду американските водачи.Повредите по рафинериите са надалеч под предстоящите от американското командване.
Затова ударът срещу България е тежък.
4 януари 1944 година 108 американски Б-17 би трябвало да бомбардират София, само че заради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е обстрелван и с бордовите картечници на изтребителното прикритие. Разрушени са 40 здания. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, ранени са двама души. Бомби са хвърлени при с. Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш изхвърчат немски изтребители, които водят въздушен пердах с съперника.
10 януари 1944 година Около 12 часа 40 самолета бомбардират гр. Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 души (според други данни убитите са 100).
Следва удар върху на София. Това е първата взаимна дневно-нощна офанзива, при което британската авиация нападна през нощта, а американската, която има по-добро изтребително прикритие – денем.
Най-тежка е бомбардировката на 10 януари 1944 година.
Дневната е осъществена от 330 американски самолета. Градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „ Флаинг Фортес “ – към 220 бомбардировача и 110 изтребителя „ Лайтнинг “. Бомбардировката е осъществена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, така наречен „ Летящи замъци “.
Потвърдено е присъединяване на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-и унищожителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се подвигат – 2/6 унищожителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 унищожителен орляк с 16 Me-109G и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 унищожителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев.
На пердах в отбрана на София излетява и немската ескадрила I./JG 5 „ Eismeer “ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя пълководец кап. Герхард Венгел. От Противовъздушна отбрана са изстреляни 1958 снаряда.
Във въздушния пердах са свалени от българите 6 „ летящи замъци “ и 5 изтребителя, немците смъкват още 3 бомбардировача, бранителите на София дават 2 жертви – умира подофицер Симеон Михайлов (самолетът му ненадейно полита към земята и се разрушава при с. Мало Бучино, евентуално загуба на схващане заради тежък синузит) и немският изтребител кап. Герхард Венгел, погубен край Радомир в пердах с няколко противников изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер.
В 22 часа същата нощ София е нападната от още към 80 английски самолета и макар изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия съперникът съумява да нанесе още провали на града.
В резултат на дневното и нощното нахлуване на София умират 947 души и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 здания – разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Въздушните удари на 10 януари мощно разстройват публичния живот в столицата и стартира евакуация. До 16 януари 300 000 поданици напущат града.
Командирът на 3/6 унищожителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязва в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напущат региона. Eдин от бомбардировачите е улучен от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разрушава в покрайнините на село Радибош, а Девоатините нападат фронтално – още три бомбардировача стартират да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който към този момент не съществува. В-17F „ летяща цитадела “ с пълководец поручик Финч е с най-вече провали и се разрушава край с. Кладница, Пернишко.
Първата вълна американски бомбардировачи обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без нужното прицелване. Би Би Си, оповестява, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след задачата над Царство България.
Ударената болница " Александровска ".
Най-известни обаче са тези преди 80 години над София, при които умират хиляди хора, а градът е срутен..
Албумът " Бомбардирана София " запълва една забележителна празнота в историята на столицата, разкривайки скритата анатомия на града, белязана от въздушните удари през 1943-1944 година
Книгата е единствена по рода си у нас, тъй като визира тематика, която заради идеологически аргументи години наред съзнателно е неглижирана от формалната история на България. С дребни изключения, определените над 200 фотографии се разгласяват за първи път.
" Кадрите с руините на изчезнали улици и разрушенията на емблематични за София места и здания вероятно ще ви накарат да потърсите следите от провалите, доста от които могат да бъдат открити и през днешния ден, просто с цел да се уверите, че това в действителност се е случило преди 80 години ", споделя Пейо Колев, който е съставител на албума. Той от години събира, разказва и архивира фрагменти от предишното в уеб страницата " Изгубена България " (www.lostbulgaria.com), написа 24 часа.
В резултат на дневното и нощното нахлуване на София умират 947 души и са ранени 710. До 16 януари 300 хиляди души напущат града.
Няколко дни по-рано е уцелено Народно заседание.
В това време България е съдружник на Третия райх на Хитлер и на прилежаща Румъния.
България е основна спънка за Съединени американски щати да бомбардират петролните рафинерии в Румъния, които са главен снабдител на горива за армията на Хитлер.
Резултатът от офанзивата на бомбардировачите над Плоещ е пагубен за американската авиация. От изхвърчалите 177 бомбардировача едвам 88 се завръщат в базата си. Човешките загуби доближават 660 починали, пленени и безследно изчезнали. Това са най-тежките загуби, понасяни в миналото от американските Военновъздушни сили в една интервенция. Денят 1 август 1943 става прочут като „ Черната неделя “ измежду американските водачи.Повредите по рафинериите са надалеч под предстоящите от американското командване.
Затова ударът срещу България е тежък.
4 януари 1944 година 108 американски Б-17 би трябвало да бомбардират София, само че заради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е обстрелван и с бордовите картечници на изтребителното прикритие. Разрушени са 40 здания. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, ранени са двама души. Бомби са хвърлени при с. Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш изхвърчат немски изтребители, които водят въздушен пердах с съперника.
10 януари 1944 година Около 12 часа 40 самолета бомбардират гр. Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 души (според други данни убитите са 100).
Следва удар върху на София. Това е първата взаимна дневно-нощна офанзива, при което британската авиация нападна през нощта, а американската, която има по-добро изтребително прикритие – денем.
Най-тежка е бомбардировката на 10 януари 1944 година.
Дневната е осъществена от 330 американски самолета. Градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „ Флаинг Фортес “ – към 220 бомбардировача и 110 изтребителя „ Лайтнинг “. Бомбардировката е осъществена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, така наречен „ Летящи замъци “.
Потвърдено е присъединяване на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-и унищожителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се подвигат – 2/6 унищожителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 унищожителен орляк с 16 Me-109G и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 унищожителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев.
На пердах в отбрана на София излетява и немската ескадрила I./JG 5 „ Eismeer “ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя пълководец кап. Герхард Венгел. От Противовъздушна отбрана са изстреляни 1958 снаряда.
Във въздушния пердах са свалени от българите 6 „ летящи замъци “ и 5 изтребителя, немците смъкват още 3 бомбардировача, бранителите на София дават 2 жертви – умира подофицер Симеон Михайлов (самолетът му ненадейно полита към земята и се разрушава при с. Мало Бучино, евентуално загуба на схващане заради тежък синузит) и немският изтребител кап. Герхард Венгел, погубен край Радомир в пердах с няколко противников изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер.
В 22 часа същата нощ София е нападната от още към 80 английски самолета и макар изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия съперникът съумява да нанесе още провали на града.
В резултат на дневното и нощното нахлуване на София умират 947 души и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 здания – разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Въздушните удари на 10 януари мощно разстройват публичния живот в столицата и стартира евакуация. До 16 януари 300 000 поданици напущат града.
Командирът на 3/6 унищожителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязва в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напущат региона. Eдин от бомбардировачите е улучен от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разрушава в покрайнините на село Радибош, а Девоатините нападат фронтално – още три бомбардировача стартират да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който към този момент не съществува. В-17F „ летяща цитадела “ с пълководец поручик Финч е с най-вече провали и се разрушава край с. Кладница, Пернишко.
Първата вълна американски бомбардировачи обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без нужното прицелване. Би Би Си, оповестява, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след задачата над Царство България.
Ударената болница " Александровска ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ